Автор:
Arken ::
Пуснато на:
Вто Апр 21, 2009 10:29 am
От месец насам най-сетне MobilTel пусна мрежа от трето поколение в Своге. Притежателите на 3G телефони може би са забелязали новата иконка на дисплеите на телефоните си. Практическото приложение на новата придобивка е, че ще можем да провеждаме видеоразговори на територията на общината и с други градове с 3G покритие (София например).
Автор:
Arken ::
Пуснато на:
Вто Апр 14, 2009 9:43 pm
30-те години. Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, ръката му размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли “Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей.”
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Ърнест Хемингуей. Той пие дайкирито си с отлежал бял ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли: “За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа.”
Париж, треторазрядно капанче. Скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка проститутка, грозна като смъртта, а той си мисли: “Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков…”
В това време в Москва Владимир Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и крещи: “Ей, хулиганче такова! Само да те гепя и мамицата ш’ти разкатая!”
